Защо не напредвам, учителю?, попитал един ученик. Виждал ли си

 Защо не прогресирам, учителю?, попитал един възпитаник. „ Виждал ли си чайката да прелита над пламенен залез? “ „ Да, учителю “. „ А по какъв начин водопадът се пробва да разбие скалите, само че не съумява? “ „ Да, учителю “. „ А отражението на Луната в тихи води? “ „ Да, учителю “. „ Еми по тази причина не напредваш, тъй като единствено се заплесваш по някакви тъпотии, вместо да тренираш! “, отсякъл даскалът.
Сетих се за този остарял соцвиц във връзка концепцията на просветителния министър Красимир Вълчев за смяна в образователните стратегии, при която съотношението сред образователен материал и процедура да стане 60 на 40. В концепцията има самун - учениците да усвояват освен теорията на разнообразни науки, само че и да видят по какъв начин се случват нещата в реалност и министърът е дал образец – да посетят индустриално дружество, с цел да бъдат стимулирани да се включат в професионалното обучение. Прекрасно, само че не е ли по-добре като начало да се включат повече на практика занимания в самия образователен развой, нещо от рода на това, което правехме в моите далечни училищен години - по биология препарирахме животни или извършвахме дисекция, по химия смесвахме разнообразни субстанции в епруветки и по този начин посредством опити по-лесно овладявахме теорията, по трудово образование учителят ни изрязваше на машина дъски за самун или фигурки, а ние ги украсявахме с пирограф, учехме се да шием на електрически шевни машини и какво ли още не. А по СИП имаше непристойно многообразие от благоприятни условия – практическо проучване на снимка, изобразително изкуство, сладкарство, мотори с вътрешно горене, металорежещи машини, ремонт на електрически уреди, апарати и устройства, машинопис и бързопис. В идващия бюджет за обучение щели да плануват средства за замислените практики, споделя министърът, само че добре е част от тях да отидат за извършения в самите учебни заведения, каквито сега са сведени до най-малко. Ясно е, че би трябвало да бъде разсънен ползата към професионалното обучение, тъй като на стопанската система прекалено много й липсват служащи. Всички виждат по какъв начин даже започнахме да внасяме такива. Спомням си описа на един учебен специалист от провинцията, който показа случай, съгласно мен емблематичен. Отишла жена на ревизия в циганско учебно заведение. Влиза в един от началните класове, сяда на стол зад последния ред с възпитаници и часът стартира. По едно време едно от децата любопитно се обръща към нея и тихичко я пита: „ Лельо, ти какво работиш? “ „ Ами контрольор съм, върша инспекции “, отвръща тя. „ Да, но какво работиш? “, упорства недоумяващо дребният възпитаник. „ Ами вървя по учебните заведения и виждам по какъв начин се учат децата “, отвръща инспекторът. „ Оооо, а майка ми таче, таче “, махнал разочаровано с ръка ученикът.